Поезията е форма на творческо писане, където основна цел е използването на езика като естетически стимул за изразяване на емоция. Поезията може да бъде под формата на отделни стихотворения, може да бъде и комбинация от от различни литературни стилове.
Поезията може да се разглежда като внушение на речта в драмата, комедията и други стилове. С времето поезията еволюра до степен такава, че се разглежда подробно формите на римите и отделните стихове. Придаването на различно значение на думите е значимо за засилване на ефекта на речта в поезията. Различни форми на интерпретация също са възможни, ако се използва ирония или някакъв вид символика.
Развитието на творбите през годините зависят най-вече от политическото и социално ниво в една държава. По време на войните в началото на 20 век главно се акцентира над патриотичните стихове и разкази, които биват написани в патетичен тон.
По време на исторически периоди, преплетени с драматизъм, каквито са войните, политическите конфликти и насилието, поезията обичайно избуява и не може да бъде спряна! Естествено, тогава се изявяват бурно и другите форми на творческо писане.
Един от основните елементи в съвременната българска поезия е любовта. Тя е неизменна част от поезията на много съвременни български автори, които предават различни форми на любовта в своето творчество. Няма значение за какъв повод или за кого е предназначена дадена творба, ако тя истински показва същността и авторът излизва своята душа. Любовта може да бъде изразена със сравнение, може да бъде изразена с олицетворение или всякакъв друг вид похват описващ я като нежен полъх в живота на хората.
В днешно време авторите отдавна не пишат за войни и насилие. Те предпочитат да разглеждат онова нещо, което ни кара да се чувстваме живи, свободни и щастливи. Чрез любовната поезия, човек се учи да мечтае, да изгражда свой собствен свят, в който насилието липсва. Всичко е по-цветно, по-прекрасно, една идея по-добро. Четейки творбите на съвременните български автори, читателите успяват за миг да се откъснат от всичко онова, което ги заобикаля и да вникнат в думите. Подобно въздействие могат да получат от творбите на Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, Румен Ченков, Недялко Йорданов, Миряна Башева, Христо Фотев, Пеньо Пенев, Станка Пенчева, Надежда Захариева, Блага Димитрова и много други. Всеки един от тях има поне по една творба, която разглежда любова по начина, по който самия автор я разбира и усеща в периода на писане.
